13.01.2008 г., 2:05 ч.

В една привидно спокойна вечер 

  Поезия » Любовна
1284 0 5
Когато стихвам във вечерната омая
и с нежен тон в сърцето ми тупти,
тогава е часът, аз зная,
когато споменът за теб ме посети.

Бавно сетивата се отпускат.
Блажено беше в твоите ръце.
И тръпката не ме напуска
от ритъма на твоето сърце.

Сякаш пак си сгушен ти до мене
и тихо в мрака си шептим.
Спира и забързаното време,
спокойно миговете да делим.

"Спри се! Отвори очи!"
"Далече е от мен, нали?
Остави ме, реалност, не ме мъчи.
И без това в душата ми вали!"

© Ина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??