Всички знаете или по -точно познавате начина на Дочка Василева -  http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=Довереница  да изразява мислите си в стихотворна форма когато оставя коментар под някой от нашите стихове. Обикновенно едва ли и тя съзнава, че разпилява мислите си навсякъде, като захвърля сякаш необикновените си бисери насам-натам и едва ли помни къде, какво е написала и по какъв превъзходен начин е направила това.

Позволих си да събера всички нейни коментари оставени под моите стихове в мерена реч - да ги събера и обобщя, доколкото е възможно това разбира се и да се опитам от тях да сглобя стих , който що годе да отима някакъв смисъл. Но, по -важното в сучая е да ви дам възможността да се докоснете до всеки неин бисер оставен под стиховете ми под формата на коментари, които си заслужават да бъдат видяни събрани заедно.

Надявам се да ви е приятно да видите и прочетете гениалните мисли на Дочка Василева, която тя едва ли си спомня, че е оставила в период на една година, като коментари под написаното от мен и на много от вас.

____________________________________________________________

Скъпа Доче, Благодаря ти за всички тези мили коментари в които си дала много от поетичната си душа. Благодаря ти!

 ____________________________________________________________

Приятно четене  - дано да оцените по достойнство!

*****************

Едно писмо аз искам днес да ти напиша,
едно писмо без думи но със страст
със прекипяла във сърцето злоба,
единствен странстващ спомен с полугняв
с годините превърнат в полуодговор.

Защото искам просто да остана,
не само спомен, който бавно тлее,
а да живея в дневните ти планове
дори и като звън от GSM-а ...
Животът е изплетен от дилеми,
от обещания останали на прага.
И неизбежното или приемаш
или го проиграваш на хазарт..
Обаче късно е...Светлинни мигове
делят едни очи от мъртви погледи...
И непосмелите да проумеят туй що виждат
в сълзите крият своята безпомощност...
Простенва пак душата ми след прочита.
Мълчанието въздуха разрязва.
Въпросите останали без отговор.
С плесниците ни връщат към основното.
И всеки този крясък нощем чува
в съня където още е дете...
И майчините сълзи пак рисуват
очакване със болка във сърцето....
И вместо да издигаме прегради
да кажем няколко добри слова.
Ръка да подадем на непознатия-
на непознатия да подадем ръка..
Най-простото понякога е трудно.
Понякога изплъзва се от устните
не точно най-очакваната дума.
Понякога ти трябва нещо друго...
Безгрешни на света дошли сме всички,
а с грешките се учим да растем,
със грешките се учим да обичаме
И да прощаваме и не съвсем.
Раздялата е трудна за прескачане...
че мислите се връщат към началото.
И образът любим не се забравя
(поне до като стигнеш нова гара)
Жестокост във човешки измерения
без право на обжалване от детските,
очички със застинало недоумение.
С какво ли обичта си да заместим?
Разбрахме ли, което не разбрахме?
Че между миг и миг животът изживяхме..
Ръжда не хваща старата любов,
но празно място в нея не остава
за малкото болезнено кълбо-
от спомен без надежда за забравяне
И тази тишина със нас пътува
по земния ни път и леко боцка.
С виновни мисли за изгубените
от някога - мечти,илюзии,достойнство...
Оголените жици ненавиждане
изгаряха каквото ги докоснеше
Не молеха,не искаха ,не питаха
За любовта,била ли е изобщо?..
На дъното на чашата останало -
петно от кръв - незаздравяла рана.
Петно от кръв - на мъката послание,
че тя не се поддава на удавяне.
Във приказния свят на любовта
забравяме по нещо на излизане.
За да има повод пак влезем
Със спомена за миг да се усмихнем...
Невидимо присъствие,като усещане
за щастие след дълъг ден.
Като милувка предусетила
че някъде една звезда зове...
 
И...Тъжно е,когато щурчетата плачат
и вятърът скита самотен наникъде.
И още по-тъжно,когато приятел
във мрака навън безнадеждно се взира...
Утрото,загърбило кошмара
запазило е най-основното,
една любов и то такава,
сърцето винаги ще помни...
Безумията се разхождат нощем
заплитат тъмни сенки по стените.
Прегръщат съненото безпокойство
и после се превръщат в стихове.
На майките очите са морето,
чиито брегове все не достигаме.
От чужди фарове привлечени
забравяме навреме да пристигнем.
Безгрешни на света дошли сме всички,
а с грешките се учим да растем,
а с грешките се учим да обичаме
И да прощаваме и не съвсем...
А може би...Кой знае?Колко стъпки
живота ни по дължина ще мерят?
Кого ще следваме по пътя си
и кой сълзите ни ще следва?...
И ще останат само в мислите
на близките любов и болка...
Поетите ще ни оставят стихове-
цветята във градината на спомена...
Виждам мъката гнездо си е свила
във душата ти и в стиховете също.
А дали до Бога стигат ни молитвите?
Без мъртвите светът ни не е същия...
Спомен... като нож- забит до дръжката.
Оставил белези за да не можеш,
съвсем от себе си да ги изтръскаш.
Мъждукащото огънче тревога...
Умират птиците сами,когато
небето се стопи и няма въздух,
крилете да повдигне. И душата им
сама остане да се скита в тъмното...
В една градина слънцето угасна.
Угасна слънцето във две очи...
Отрупани с цветя очи увяхнаха
И с рокля на цветя с вина мълчи...
Съжителство между сърна и вълк.
Да се запази дълго/ако може/
Сърната трябва да е с вълчи хъс,
а пък вълкът наметнат с овча кожа.
Не може... И това не е проблем,
ако следа след себе си оставиш.
Дори да е един единствен ден
завършил със сълза за благодарност..
Последната искра която носи радост.
Без хитрости, и без пари и клаузи.
Да вярваш просто в нещо да повярваш,
(Или на някого) че има чудеса...
Най-простото понякога е трудно.
Понякога изплъзва се от устните
не точно най-очакваната дума.
Понякога ти трябва нещо друго...

Писмо аз исках днес да ти напиша
за пречистващата сила на поезията,
въздишката която върху листа,
ще кара другите да се засмеят,
да се разплачат, и да се замислят.
Театърът на земните ни дни,
е отредил за всеки роля.
На просяци,принцеси и лъжци
и на камбани за да помним!

 
Това е важно, а ще каже някой:
"Тематиката ти е маловажна,
и строфите ти сякаш са пияници
не си ги подредил и се поклащат"
В живота и в поезията важното,
понякога различно оценява се.
Зависи кой си,
как си
и на колко си...
Но важното е ...

(Спирам,че олях се)  ;)

**************