В годините изгубена Любов...

                                  Възкръсват бавно в морна памет

                                  случайно срещнати жени...

                                                          Николай Лилиев

Когато дъжд от спомени заръ́си,

а Вятърът е с дъх на Послеслов

с фенер в ръка ще тръгна за да търся:

в годините изгубена Любов...

... От морската Стихия: страст и Вятър

ще взема, а от Бурите – озон

и минал като скитник по Земята

на Спомените в тъжният Сезон

ще навестя световните бардаци,

че някога щастливо там живях

и старите приятели моряците

ме чакат край кръчмарския тезгях...

Как сладък беше оня Грях продажен

когато след беснеещи вълни

потъвахме във ласките и даже

се влюбвахме в „крайбрежните“  Жени!...

А за това навярно  Ураганите

кръщавахме със нежни имена,

защото и Жена когато „хване те“ –

е като ураганната вълна!...

... Ще търся недовършени Любови

(зарязвани понякога сред път!..)

да им предложа Хоризонти нови –

да живнат те и пак да полетят,

че много Страст неизживяна има

останала в безумните мечти,

а Гравитацията им необяснима

отново може да ме завърти:

и в Орбита чаровно – неотложна

пак Старата любов да продължи,

но с Нова страст, единствено възможна

във вече дълго страдали  Души...

... А Времето е малко и не стига то

за цялата изгубена Любов

и сложна бе в Живота ми интригата

та искам в юбилеен Послеслов

да обясня почти необяснимото

и събера разпръснатата страст:

-- в Жените,

                 -- Секса,

                           -- Розите

                                        -- и Виното...

...Но с паметта си докато съм аз...

Едно време в Океана