15.11.2020 г., 20:08

В годините изгубена Любов...

363 0 1

 

В годините изгубена Любов...

 

                                  Възкръсват бавно в морна памет

                                  случайно срещнати жени...

                                                          Николай Лилиев

 

Когато дъжд от спомени заръ́си,

а Вятърът е с дъх на Послеслов

с фенер в ръка ще тръгна за да търся:

в годините изгубена Любов...

 

... От морската Стихия: страст и Вятър

ще взема, а от Бурите – озон

и минал като скитник по Земята

на Спомените в тъжният Сезон

 

ще навестя световните бардаци,

че някога щастливо там живях

и старите приятели моряците

ме чакат край кръчмарския тезгях...

 

Как сладък беше оня Грях продажен

когато след беснеещи вълни

потъвахме във ласките и даже

се влюбвахме в „крайбрежните“  Жени!...

 

А за това навярно  Ураганите

кръщавахме със нежни имена,

защото и Жена когато „хване те“ –

е като ураганната вълна!...

 

... Ще търся недовършени Любови

(зарязвани понякога сред път!..)

да им предложа Хоризонти нови –

да живнат те и пак да полетят,

 

че много Страст неизживяна има

останала в безумните мечти,

а Гравитацията им необяснима

отново може да ме завърти:

 

и в Орбита чаровно – неотложна

пак Старата любов да продължи,

но с Нова страст, единствено възможна

във вече дълго страдали  Души...

 

... А Времето е малко и не стига то

за цялата изгубена Любов

и сложна бе в Живота ми интригата

та искам в юбилеен Послеслов

 

да обясня почти необяснимото

и събера разпръснатата страст:

-- в Жените,

                 -- Секса,

                           -- Розите

                                        -- и Виното...

...Но с паметта си докато съм аз...

 

 

Едно време в Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...