30 окт. 2007 г., 20:50

В гората на влюбените души

881 0 1

В гората на влюбените души

 

Светът е пълен с чудеса,

само ти трябва ги видиш.

Дали е в цветята ярки,

или в порасналото дърво.

Може да се крие и за усмивка

или докосване нежно.

Усещаш ли го, във въздуха

чувство обладаващо те целия,

разхождайки се из старата гора.

Тук се крият чудеса, малки тайни.

На място, където може да сме

само ти и аз на света.

Може да са в песента на славей

или в мелодията на вятъра.

Скрити зад нежния поглед

или открадната целувка. 

В тази гора на чудесата

не е важно кой си, откъде.

Ти си ти, сега и завинаги,

част от всичко, част от живота.

И когато я откриеш, половинка идеална,

от първия миг ще знаеш,

че това е тя и завинаги ще бъде.

В света има и много трагедии,

в жестокостта си, може да ви раздели.

Но споменът ще остане жив

и след години пак ще се съберете

две сенки, останки от хора

и ще се слеете в едно, завинаги.

Защото както сърцата ви са ваши,

така и съдбата си е казала думата

на това място, далеч от света,

където света няма власт

и цари хармония, ще сте заедно.

Духове, свободни души,

тук ще бъде новия ви дом.

И ако някой ви съзре,

минавайки през гората, ще рече:

“Ето ги отново заедно,

различни като деня и нощта,

те откриха малкото чудо,

наречено просто любов.

И това е силата, която ги пази.

Завинаги, те са част от тази гора.

Завинаги, ще бъдат заедно.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригиналаната ми творба с това име е различна, но ако я кача някой ден няма да е в поезия, че е пет страници на компа.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...