30.10.2007 г., 20:50

В гората на влюбените души

879 0 1

В гората на влюбените души

 

Светът е пълен с чудеса,

само ти трябва ги видиш.

Дали е в цветята ярки,

или в порасналото дърво.

Може да се крие и за усмивка

или докосване нежно.

Усещаш ли го, във въздуха

чувство обладаващо те целия,

разхождайки се из старата гора.

Тук се крият чудеса, малки тайни.

На място, където може да сме

само ти и аз на света.

Може да са в песента на славей

или в мелодията на вятъра.

Скрити зад нежния поглед

или открадната целувка. 

В тази гора на чудесата

не е важно кой си, откъде.

Ти си ти, сега и завинаги,

част от всичко, част от живота.

И когато я откриеш, половинка идеална,

от първия миг ще знаеш,

че това е тя и завинаги ще бъде.

В света има и много трагедии,

в жестокостта си, може да ви раздели.

Но споменът ще остане жив

и след години пак ще се съберете

две сенки, останки от хора

и ще се слеете в едно, завинаги.

Защото както сърцата ви са ваши,

така и съдбата си е казала думата

на това място, далеч от света,

където света няма власт

и цари хармония, ще сте заедно.

Духове, свободни души,

тук ще бъде новия ви дом.

И ако някой ви съзре,

минавайки през гората, ще рече:

“Ето ги отново заедно,

различни като деня и нощта,

те откриха малкото чудо,

наречено просто любов.

И това е силата, която ги пази.

Завинаги, те са част от тази гора.

Завинаги, ще бъдат заедно.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригиналаната ми творба с това име е различна, но ако я кача някой ден няма да е в поезия, че е пет страници на компа.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....