30 oct 2007, 20:50

В гората на влюбените души

882 0 1

В гората на влюбените души

 

Светът е пълен с чудеса,

само ти трябва ги видиш.

Дали е в цветята ярки,

или в порасналото дърво.

Може да се крие и за усмивка

или докосване нежно.

Усещаш ли го, във въздуха

чувство обладаващо те целия,

разхождайки се из старата гора.

Тук се крият чудеса, малки тайни.

На място, където може да сме

само ти и аз на света.

Може да са в песента на славей

или в мелодията на вятъра.

Скрити зад нежния поглед

или открадната целувка. 

В тази гора на чудесата

не е важно кой си, откъде.

Ти си ти, сега и завинаги,

част от всичко, част от живота.

И когато я откриеш, половинка идеална,

от първия миг ще знаеш,

че това е тя и завинаги ще бъде.

В света има и много трагедии,

в жестокостта си, може да ви раздели.

Но споменът ще остане жив

и след години пак ще се съберете

две сенки, останки от хора

и ще се слеете в едно, завинаги.

Защото както сърцата ви са ваши,

така и съдбата си е казала думата

на това място, далеч от света,

където света няма власт

и цари хармония, ще сте заедно.

Духове, свободни души,

тук ще бъде новия ви дом.

И ако някой ви съзре,

минавайки през гората, ще рече:

“Ето ги отново заедно,

различни като деня и нощта,

те откриха малкото чудо,

наречено просто любов.

И това е силата, която ги пази.

Завинаги, те са част от тази гора.

Завинаги, ще бъдат заедно.”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригиналаната ми творба с това име е различна, но ако я кача някой ден няма да е в поезия, че е пет страници на компа.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...