16 февр. 2013 г., 18:43

В градината на неузрелите домати

Поэзия » Пейзажная

834 0 2

В градината на неузрелите домати
и вече късно лято
съм седнал под старата асма.
На сянка беля царевицата като от злато
и мисля си: - Кога ще дойде пролетта?
- Поразбързал си се малко!... Есента проплака ситен дъждец...
Зимата смръзна за миг всички блянове.
Покаях се. Тъй ми липсва жуженето за цветен прешец,
а рано е за зимната болка в коляното...
Ще сея ранно семе на пролет, а царевицата и да презрее,
под ароматната асма ми се ядат домати,
със гроздова, против стареене...
В градината на неузрелите домати
и златна царевица от нивата,
на сянка, избягал от потното лято,
сякаш отмина годината...

Д. Антонов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

diesto (Данаил Антонов)

Нима любимите ни неща не чувстваме като зависимост?? В повечето случаи независимостта носи...самота и тъга. При вас какво е усещането да не пиете гроздова и да хапвате градински домати? Предполагам скучно... Нека четем поезията и да обсъждаме посланията, в картините които описва!...Аз поне така правя!.. И.., да! Зависим съм към картината, която съм преживял не един и два пъти... Поздрави!

2013-02-17T11:24:36+02:00
Anita765 (Ани Монева)

под ароматната асма ми се ядат домати,
със гроздова, против стареене...

Звучи като зависимост...

2013-02-16T22:27:05+02:00