В градината на неузрелите домати
В градината на неузрелите домати
В градината на неузрелите домати
и вече късно лято
съм седнал под старата асма.
На сянка беля царевицата като от злато
и мисля си: - Кога ще дойде пролетта?
- Поразбързал си се малко!... Есента проплака ситен дъждец...
Зимата смръзна за миг всички блянове.
Покаях се. Тъй ми липсва жуженето за цветен прешец,
а рано е за зимната болка в коляното...
Ще сея ранно семе на пролет, а царевицата и да презрее,
под ароматната асма ми се ядат домати,
със гроздова, против стареене...
В градината на неузрелите домати
и златна царевица от нивата,
на сянка, избягал от потното лято,
сякаш отмина годината...
Д. Антонов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
Поздрави!
