В градината на неузрелите домати

Feb 16, 2013, 6:43 PM

Poetry » Landscape

657 0 2

В градината на неузрелите домати
и вече късно лято
съм седнал под старата асма.
На сянка беля царевицата като от злато
и мисля си: - Кога ще дойде пролетта?
- Поразбързал си се малко!... Есента проплака ситен дъждец...
Зимата смръзна за миг всички блянове.
Покаях се. Тъй ми липсва жуженето за цветен прешец,
а рано е за зимната болка в коляното...
Ще сея ранно семе на пролет, а царевицата и да презрее,
под ароматната асма ми се ядат домати,
със гроздова, против стареене...
В градината на неузрелите домати
и златна царевица от нивата,
на сянка, избягал от потното лято,
сякаш отмина годината...

Д. Антонов

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

diesto (Данаил Антонов)

2013-02-17T11:24:36+02:00

Нима любимите ни неща не чувстваме като зависимост?? В повечето случаи независимостта носи...самота и тъга. При вас какво е усещането да не пиете гроздова и да хапвате градински домати? Предполагам скучно... Нека четем поезията и да обсъждаме посланията, в картините които описва!...Аз поне така правя!.. И.., да! Зависим съм към картината, която съм преживял не един и два пъти... Поздрави!
Anita765 (Ани Монева)

2013-02-16T22:27:05+02:00

под ароматната асма ми се ядат домати,
със гроздова, против стареене...

Звучи като зависимост...