15 авг. 2015 г., 00:33  

В градината на Рая - 2

709 0 6

Ти и аз към Пампорово вървим...

Родопа пред нас разстила бисерите си

и ни обгръща в зелената си светлина.

- С тебе мога да вървя до края на света! – казвам аз.

- И обратно! – прошепваш ти.

Бориките ни милват.

Ручеите крещят от радост и веселие.

Птиците ни докосват с крилете си,

с човките си ни разлистват легендата за Орфей и Евридика,

пеят ни: „Не се обръщайте назад!”

Вселената тупти за нов живот!

- С тебе мога да вървя до края на света! – повтарям аз.

- И обратно! Даже и отвъд! – прошепваш ти.

Прегърнати  летим по стълбата спусната ни от Небето.

В Божествения необят летим – в градината на Рая.

 

30.07.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...