15 авг. 2015 г., 00:33  

В градината на Рая - 2

713 0 6

Ти и аз към Пампорово вървим...

Родопа пред нас разстила бисерите си

и ни обгръща в зелената си светлина.

- С тебе мога да вървя до края на света! – казвам аз.

- И обратно! – прошепваш ти.

Бориките ни милват.

Ручеите крещят от радост и веселие.

Птиците ни докосват с крилете си,

с човките си ни разлистват легендата за Орфей и Евридика,

пеят ни: „Не се обръщайте назад!”

Вселената тупти за нов живот!

- С тебе мога да вървя до края на света! – повтарям аз.

- И обратно! Даже и отвъд! – прошепваш ти.

Прегърнати  летим по стълбата спусната ни от Небето.

В Божествения необят летим – в градината на Рая.

 

30.07.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...