15.08.2015 г., 0:33  

В градината на Рая - 2

707 0 6

Ти и аз към Пампорово вървим...

Родопа пред нас разстила бисерите си

и ни обгръща в зелената си светлина.

- С тебе мога да вървя до края на света! – казвам аз.

- И обратно! – прошепваш ти.

Бориките ни милват.

Ручеите крещят от радост и веселие.

Птиците ни докосват с крилете си,

с човките си ни разлистват легендата за Орфей и Евридика,

пеят ни: „Не се обръщайте назад!”

Вселената тупти за нов живот!

- С тебе мога да вървя до края на света! – повтарям аз.

- И обратно! Даже и отвъд! – прошепваш ти.

Прегърнати  летим по стълбата спусната ни от Небето.

В Божествения необят летим – в градината на Рая.

 

30.07.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...