В грижи и труд...
В грижи и труд животът така ме улиса,
че не се чудете, хора, защо днес съм като Алиса.
Сякаш живея в свят виртуален,
но всъщност не съм напускала нито за миг
живота реален.
Здраво съм стъпила на земята,
но от страх до болка са ми изострени сетивата...
Непрестанно се питам от що се страхувам.
Уж не желая на страховете си
до безкрай да робувам...
Осъзнавам, че животът
е миг измама,
че днес съм тук, с вас,
а после ни чака бездната няма...
Само веднъж човек на земята се ражда,
а после що става -
дали щом умре, той се преражда?!... - Не зная,
но съм убедена, че всеки живот,
стъпка по стъпка изгражда безкрая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены
