В груби щрихи
902
0
0
В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата.
Тогава по детски продължих да блуждая
и все по-силно да вярвам, че може
ума на човека като природа да се извае,
пречистен от користта си заложена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диян Георгиев Все права защищены
