В груби щрихи
903
0
0
В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата.
Тогава по детски продължих да блуждая
и все по-силно да вярвам, че може
ума на човека като природа да се извае,
пречистен от користта си заложена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диян Георгиев Todos los derechos reservados
