В груби щрихи
901
0
0
В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата.
Тогава по детски продължих да блуждая
и все по-силно да вярвам, че може
ума на човека като природа да се извае,
пречистен от користта си заложена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диян Георгиев Всички права запазени
