Feb 10, 2012, 6:39 PM
В груби щрихи
729
0
0
В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата.
Тогава по детски продължих да блуждая
и все по-силно да вярвам, че може
ума на човека като природа да се извае,
пречистен от користта си заложена.
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата.
Тогава по детски продължих да блуждая
и все по-силно да вярвам, че може
ума на човека като природа да се извае,
пречистен от користта си заложена.
© Диян Георгиев All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
