Погледни ме в гръб - пораснал съм.
С "Големите надежди" се разминахме,
сега личат си малки белези
от пръсти,
дарявали ми нежност -
чрез одраскване.
Извивките - и те са променени,
сега изписват нова думи - "Минало".
От пет години лягахме с броене,
доказвайки си кой кого обича.
А всъщност моят гръб сега е бягане,
от срещата
на мъртвите ни погледи.
Превърнах го във щит. В солено падане
на малките кристали от очите ми.
...
Погледни ме в гръб - отивам си.
Наесен всичко струва двойно -
плащай!
Ще ми липсва виното,
горчиво от повтаряне,
ще ти липсва моят гръб...
... на който се облягаше.
© Александър Все права защищены
запазвам го при любимите