16 мар. 2021 г., 07:46

В храма

752 0 0

Забий острието в голата ми гръд
в храма тихо е, само бог ни чува,
изкарай демона вселил се в мен - 
душата ми от болката не се страхува...

 

Разлей червената ми кръв,
от писъците ми недей се ти смущава...
Иконите безмълвно ще следят
как демона ме подлудява.

 

Запали тамян, плъзни по тялото кандило,
челото ми с чемшира погали,
раните промий с вода светена
от демона жесток ме избави. 

 

От тая болка можеш ли ме излекува?
Моя демон май си точно ти!?
Колкото и кръста да целувам
моята любов към теб ще ме боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...