16 мар. 2021 г., 07:46

В храма

749 0 0

Забий острието в голата ми гръд
в храма тихо е, само бог ни чува,
изкарай демона вселил се в мен - 
душата ми от болката не се страхува...

 

Разлей червената ми кръв,
от писъците ми недей се ти смущава...
Иконите безмълвно ще следят
как демона ме подлудява.

 

Запали тамян, плъзни по тялото кандило,
челото ми с чемшира погали,
раните промий с вода светена
от демона жесток ме избави. 

 

От тая болка можеш ли ме излекува?
Моя демон май си точно ти!?
Колкото и кръста да целувам
моята любов към теб ще ме боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...