В храма на гората
Двамата сме... в храма на гората,
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят,
и пръскат във косите ми искри.
На залеза в лъчите пак мечтаят...
щастливите ни стоплени души.
И пламва в мен неудържимо чувство,
потъвам във очите ти без страх.
Любовта е приказно изкуство...
след толкова години... го разбрах...
На хълма, горе, борът се промъква,
прегръща с клони младата ела.
От нежност тя не се отдръпва...
над нас се сипе влюбена смола...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
((( )))
