M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
13 мар. 2012 г., 11:29

В храма на гората 

  Поэзия
2040 0 21

Двамата сме... в храма на гората,

под купола на едрите звезди.

Замръзнала е в унес тишината,

над огъня с горящите главни.

 

По устните ти пламъци играят,

и пръскат във косите ми искри.

На залеза в  лъчите пак мечтаят...

щастливите ни стоплени души.

 

И пламва в мен неудържимо чувство,

потъвам във очите ти без страх.

Любовта е приказно изкуство...

след толкова години... го разбрах...

 

На хълма, горе, борът се промъква,

прегръща с клони младата ела.

От  нежност тя  не се отдръпва...

над нас се сипе влюбена смола...

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??