В храма на гората
Двамата сме... в храма на гората,
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят,
и пръскат във косите ми искри.
На залеза в лъчите пак мечтаят...
щастливите ни стоплени души.
И пламва в мен неудържимо чувство,
потъвам във очите ти без страх.
Любовта е приказно изкуство...
след толкова години... го разбрах...
На хълма, горе, борът се промъква,
прегръща с клони младата ела.
От нежност тя не се отдръпва...
над нас се сипе влюбена смола...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
((( )))
