30 нояб. 2007 г., 17:00

В името на розата

1.5K 0 5

Розата бледнее.

Едно нейно трънче

Пие кръв от дланта ми.

 ***

Есенен ден. 

Ухание на рози,

ухание на мрак.

 ***

Розата умря.

От сухите листенца

бръмбар прави дом.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Можеш, можеш
  • Според мен това са най-лошите хайку, които съм писала. В нещо като творческа криза съм, ако мога да се нарека `творец`..
  • Ей,че красиво...различно...посветено на любимото ми цвете...
    Поздрав!
  • Поетът е човек, който постоянно има забит трън в петата или трънче от роза в пръста. Затова е и поет, браво!
  • Оригинално еМного!Ако се замисля за трънчето...май нещо друго те терзае!Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...