30.11.2007 г., 17:00 ч.

В името на розата 

  Поезия » Източни форми
1183 0 5

Розата бледнее.

Едно нейно трънче

Пие кръв от дланта ми.

 ***

Есенен ден. 

Ухание на рози,

ухание на мрак.

 ***

Розата умря.

От сухите листенца

бръмбар прави дом.

 

 

© Ангелина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Можеш, можеш
  • Според мен това са най-лошите хайку, които съм писала. В нещо като творческа криза съм, ако мога да се нарека `творец`..
  • Ей,че красиво...различно...посветено на любимото ми цвете...
    Поздрав!
  • Поетът е човек, който постоянно има забит трън в петата или трънче от роза в пръста. Затова е и поет, браво!
  • Оригинално еМного!Ако се замисля за трънчето...май нещо друго те терзае!Поздрави!
Предложения
: ??:??