Arogarn (Калин Кръстев)
73 429
13 июл. 2010 г., 10:39

В интимна близост с тоалетното казанче 

  Поэзия » Юмористическая
699 0 6

Влизаме поред унили

в баня тясна.

Тоалетната на нас се хили -

ще я бъде мръсна.

 

Пластмасово седало

свалено ни очаква,

казанче светло-бяло

редовно се изплаква.

 

На 'стола' се отпускаме

с ръце на колена ни

и здраво се напъваме

изцяло притеснени.

 

То не е облекчение

ами зловещо цопване -

след дългото отделяне

последващо 'вълнение'.

 

Отекващо цамбурване

насетне с яд проклинам -

порядъчно опръскване

отзад аз пак усещам.

 

Със силна мъка сграбчвам

тоалетната хартия.

С един замах забърсвам

запечена пихтия.

 

Но вече милост няма -

казанчето осъжда!

Сифонът пак поглъща

помията голяма.

 

Написах с най-висше презрение към съвременните тоалетни казанчета с заден и къс сифон.

© Калин Кръстев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти много Донко - твоите коментари значат много за мен.
  • Отново си се справил чудесно. Не зная как съчетаваш това хем стиховете ти да са интересни и забавни, хем да има и рима и ритъм. Това е доста трудно. Поздравления!
  • Вдъхновението е прекомерно усърдие и несломимо желание (няма неща като талант). Благодаря за коментарите и за злополучната оценка. Всеки е добре дошъл да оценява.
  • хахахахах 6
  • А аз не мога да разбера къде го търсите това Вдъхновение. То просто Е. Или го има за теб или го няма. А злободневието е прекрасно за описване, поради това, че грубостта му ни е близка и, както само хората си можем, бягаме от близките ни неща, дето сами си ги сътворяваме.
  • Хахаха Cool
Предложения
: ??:??