В интимна близост с тоалетното казанче
Влизаме поред унили
в баня тясна.
Тоалетната на нас се хили -
ще я бъде мръсна.
Пластмасово седало
свалено ни очаква,
казанче светло-бяло
редовно се изплаква.
На 'стола' се отпускаме
с ръце на колена ни
и здраво се напъваме
изцяло притеснени.
То не е облекчение
ами зловещо цопване -
след дългото отделяне
последващо 'вълнение'.
Отекващо цамбурване
насетне с яд проклинам -
порядъчно опръскване
отзад аз пак усещам.
Със силна мъка сграбчвам
тоалетната хартия.
С един замах забърсвам
запечена пихтия.
Но вече милост няма -
казанчето осъжда!
Сифонът пак поглъща
помията голяма.
Написах с най-висше презрение към съвременните тоалетни казанчета с заден и къс сифон.
© Калин Кръстев All rights reserved.
