Когато се събирам в залези, 

най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли, 
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?! 
Ще ме последваш ли в полета на птици
и ще утолиш ли жажда сред дъжда?!
Ще се оцветят ли твоите зеници
в онези седем цвята на дъга?!

А когато се разсънвам в изгреви,
най-светло ѝ става на душата.
Тогава ще се усмихнат ли очите ти,
вярвайки, че точно мен си чакал?!
Ще споделиш ли с мен лъчите 
и ще нагазиш ли в свежата роса?!
Ще следим ли заедно мечтите 
в изгреви и залези, ръка за ръка?!