15.01.2021 г., 18:41

В изгреви и залези

448 0 0

Когато се събирам в залези, 

най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли, 
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?! 
Ще ме последваш ли в полета на птици
и ще утолиш ли жажда сред дъжда?!
Ще се оцветят ли твоите зеници
в онези седем цвята на дъга?!

 

А когато се разсънвам в изгреви,
най-светло ѝ става на душата.
Тогава ще се усмихнат ли очите ти,
вярвайки, че точно мен си чакал?!
Ще споделиш ли с мен лъчите 
и ще нагазиш ли в свежата роса?!
Ще следим ли заедно мечтите 
в изгреви и залези, ръка за ръка?! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...