20 июн. 2021 г., 16:39

В изповедалнята- 10

1.9K 3 19

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

                       ТЯ: Не издържам повече, не мога!

                              Ах, съдбата е така жестока!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!

                              В стаичка за изповед седиш!

 

                       ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам,

                               болката си как ли да устискам?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Явно болката е нетърпима!

                              Я кажи ми, дъще, що ти има!

 

                       ТЯ: Тъй самотна всеки ден се чувствам

                              и със себе си, със пръсти блудствам!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Дъще моя, мъж си имаш ти!

                              С дявола във сговор не бъди!

 

                       ТЯ: Мъж ли, отче? Само на хартия!

                              Във главата му е търговия!

                              Мислите му в сделките отиват,

                              лихви и печалби го опиват!

                              Все е някъде, далеч на път!

                              Няма време той за мойта плът!

                              За това съм толкова нещастна

                              и на дявол палав съм подвластна! 

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не опита ли с молитви ти?

                              Дяволът от теб да отлети!

 

                       ТЯ: И опитах, отче, неведнъж!

                              Но в представите ми идва мъж,

                              който е и нежен, и е здрав!

                              Мускулест е, страстен... и корав!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Моля те, о дъще!!! Престани!!!

                              Тук веднага ти се опомни!

 

                       ТЯ: Ах, простете ми! Не мога аз!

                              Щом представя си го, о, завчас

                              в мен звънченце лудо зазвънява,

                              взорът ми охотно помътнява

                              и усещам сладостно чевръсти,

                              на местенце влажно, мойте пръсти!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Дяволът със сигурност това е!

                              Екзорсист е нужен, то се знае!

                              Болничка си, дъще, без съмнение!

                              Незабавно трябва ти лечение!

 

                       ТЯ: Кой ще ме лекува, отче мой?

                              Нямам вече сила и покой!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не унивай, дъще! Аз съм този,

                              който избавление ти носи!

                              Тръгвай, мила! Бързо ти върви,

                              за лечение се приготви!

                              С атрибутите ще дойда аз,

                              екзорсист при теб ще съм до час!

 

                      ТЯ: Тръгвам, отче! Знай, ще съм готова!

                              Вярвам, че ще бъда като нова! ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Трудно ще е, но си заслужава.

                              Борбата с дявола пак продължава. ( излиза ) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бас ловя, че и Асенчо го е видял, ама е пич и реагира адекватно. То видимото няма как да се скрие
    Със здраве Димо и хубав ден ти пожелавам! Не искам повече да спамя.
    Извини ме, Асенчо!
  • Ако под всеки вол започнем да търсим теле, къде ще му излезе краят?!
    Всеки търси да зачопли нещо в тоя сайт, малко втръсва. Всеки има право на мнение, ама всяко нещо с мярка е най-добре да е.
    А поредицата си е истинско забавление, благодаря за което, Асенчо!
  • Благодаря ти, Сенилга!
  • Никто не вправе, ничто не может остановить аллегорию и свободу в творчестве. Я лично в этом диалоге увидела диалог с самим собой. Человеком руководит нечто. имеющее такой диапазон, которого сам человек не боится.Творчество.пробивающее шаблоны восприятия делают нас более новыми даже для себя.
  • Благодаря ти, Ина!
    Благодаря ти, Роси!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...