20.06.2021 г., 16:39

В изповедалнята- 10

1.9K 3 19

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                       ТЯ: Не издържам повече, не мога!

                              Ах, съдбата е така жестока!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!

                              В стаичка за изповед седиш!

 

                       ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам,

                               болката си как ли да устискам?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Явно болката е нетърпима!

                              Я кажи ми, дъще, що ти има!

 

                       ТЯ: Тъй самотна всеки ден се чувствам

                              и със себе си, със пръсти блудствам!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Дъще моя, мъж си имаш ти!

                              С дявола във сговор не бъди!

 

                       ТЯ: Мъж ли, отче? Само на хартия!

                              Във главата му е търговия!

                              Мислите му в сделките отиват,

                              лихви и печалби го опиват!

                              Все е някъде, далеч на път!

                              Няма време той за мойта плът!

                              За това съм толкова нещастна

                              и на дявол палав съм подвластна! 

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не опита ли с молитви ти?

                              Дяволът от теб да отлети!

 

                       ТЯ: И опитах, отче, неведнъж!

                              Но в представите ми идва мъж,

                              който е и нежен, и е здрав!

                              Мускулест е, страстен... и корав!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Моля те, о дъще!!! Престани!!!

                              Тук веднага ти се опомни!

 

                       ТЯ: Ах, простете ми! Не мога аз!

                              Щом представя си го, о, завчас

                              в мен звънченце лудо зазвънява,

                              взорът ми охотно помътнява

                              и усещам сладостно чевръсти,

                              на местенце влажно, мойте пръсти!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Дяволът със сигурност това е!

                              Екзорсист е нужен, то се знае!

                              Болничка си, дъще, без съмнение!

                              Незабавно трябва ти лечение!

 

                       ТЯ: Кой ще ме лекува, отче мой?

                              Нямам вече сила и покой!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не унивай, дъще! Аз съм този,

                              който избавление ти носи!

                              Тръгвай, мила! Бързо ти върви,

                              за лечение се приготви!

                              С атрибутите ще дойда аз,

                              екзорсист при теб ще съм до час!

 

                      ТЯ: Тръгвам, отче! Знай, ще съм готова!

                              Вярвам, че ще бъда като нова! ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Трудно ще е, но си заслужава.

                              Борбата с дявола пак продължава. ( излиза ) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бас ловя, че и Асенчо го е видял, ама е пич и реагира адекватно. То видимото няма как да се скрие
    Със здраве Димо и хубав ден ти пожелавам! Не искам повече да спамя.
    Извини ме, Асенчо!
  • Ако под всеки вол започнем да търсим теле, къде ще му излезе краят?!
    Всеки търси да зачопли нещо в тоя сайт, малко втръсва. Всеки има право на мнение, ама всяко нещо с мярка е най-добре да е.
    А поредицата си е истинско забавление, благодаря за което, Асенчо!
  • Благодаря ти, Сенилга!
  • Никто не вправе, ничто не может остановить аллегорию и свободу в творчестве. Я лично в этом диалоге увидела диалог с самим собой. Человеком руководит нечто. имеющее такой диапазон, которого сам человек не боится.Творчество.пробивающее шаблоны восприятия делают нас более новыми даже для себя.
  • Благодаря ти, Ина!
    Благодаря ти, Роси!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...