2 июн. 2021 г., 23:55

В изповедалнята - 4 

  Поэзия » Эротическая, Юмористическая
1262 4 11

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

                   ТОЙ: Да, тук отдавна аз, нали, не бях!

                             Но нещо с мен се случи със замах!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не Ви очаквах, честно да Ви кажа,

                              че срещаме се все у вас на чаша!

 

                    ТОЙ: Познавате ме, отче, не от вчера!

                               Понякога ви каня на вечеря!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Разбира се, прекарваме чудесно!

                              Да разговарям с Вас е интересно!

 

                    ТОЙ: В живота ми настъпи бърз обрат

                              и промени се целият ми свят!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Обрати има винаги в живота,

                              едни добри са, други са голгота!

 

                    ТОЙ: Ожених се, вий знаете, по сметка

                              и след това се чувствам като в клетка!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, мнение не мога да Ви дам,

                              че аз венчах Ви, Графе, в този храм!

 

                     ТОЙ: Дори и в замъка ми да ме няма,

                               бъдете гост на хубавата дама!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Смущавате ме малко, обяснете!

                               Тревожи ли Ви нещо ми кажете!

 

                     ТОЙ: Сърцето ми е другаде, далече!

                               И неизбежно влюбен аз съм вече!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Внимавайте! Любовните Ви тръпки

                              не са ли с риска на греховни стъпки!

 

                    ТОЙ: Решено е! Не се и колебая!

                              По- силно е от мен ще ви призная!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: От любопитство питам, може би -

                               С какво ли дяволът Ви заслепи?

 

                    ТОЙ: Гласът опива ме на нежността!

                              Усмивката, очите... Красота!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: На ангел лекокрил и да прилича

                              грехът е грях и силно той повлича!

 

                   ТОЙ: Как пее само! Чувствам небесата!

                             За тялото копнее ми душата!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Душата Ви на Бог принадлежи!

                              От суетата раждат се лъжи!

 

                   ТОЙ: Парфюмът, ах, парфюмът как ухае

                             и всеки допир в миг за мене рай е!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но, моля Ви, сложете вече край!

 

                   ТОЙ: Той Славеят е, отче, от Версай! ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но аз... но аз, така съм ужасéн.

                              Това е мъж... кастрат опитомен.

                              Но ваша си е лудата душа.

                              Графинята аз трябва да тешà.  ( излиза ) 

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??