6 сент. 2006 г., 23:55

В живота и смъртта

670 0 3

Страхувам се да се доверя.
Девствена съм по отношение на любовта.
Но всичко около мен е пошло.
Навсякъде секс и лъжи.
Никой истината не казва.
Играят се безконечни игри.
Как да имаш на някой доверие?
Как да обичаш в този свят?
Би ли се свързал с някого завинаги?
Или ще предпочетеш да живееш в самота?
Как мога да вярвам?
С кого бих създала деца?
С кого бих живяла под една стряха?
На кого бих била вярна и в живота и в смъртта?
Толкова трудни въпроси,
а отговор няма-ни за един от тях...
Самотна съм.А толкова ме е страх да приема любовта.
И как бих била сигурна дали е истинска?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приеми факта, че животът е такъв. Не се страхувай! Истинската любов е като хубавата книга.За да я откриеш, ще трябва да прочетеш най-различни книги...
  • по-скоро есе.
  • Браво, Ванина! Много добре изразяваш ужаса на една епоха /за съжаление нашата/, в която нещо страшно важно между хората се е скъсало, разпаднало, рухнало, и те не могат да намерят нито път един към друг, нито към себе си...Харесва ми стиха ти! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....