6.09.2006 г., 23:55

В живота и смъртта

667 0 3

Страхувам се да се доверя.
Девствена съм по отношение на любовта.
Но всичко около мен е пошло.
Навсякъде секс и лъжи.
Никой истината не казва.
Играят се безконечни игри.
Как да имаш на някой доверие?
Как да обичаш в този свят?
Би ли се свързал с някого завинаги?
Или ще предпочетеш да живееш в самота?
Как мога да вярвам?
С кого бих създала деца?
С кого бих живяла под една стряха?
На кого бих била вярна и в живота и в смъртта?
Толкова трудни въпроси,
а отговор няма-ни за един от тях...
Самотна съм.А толкова ме е страх да приема любовта.
И как бих била сигурна дали е истинска?!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приеми факта, че животът е такъв. Не се страхувай! Истинската любов е като хубавата книга.За да я откриеш, ще трябва да прочетеш най-различни книги...
  • по-скоро есе.
  • Браво, Ванина! Много добре изразяваш ужаса на една епоха /за съжаление нашата/, в която нещо страшно важно между хората се е скъсало, разпаднало, рухнало, и те не могат да намерят нито път един към друг, нито към себе си...Харесва ми стиха ти! Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...