6 sept 2006, 23:55

В живота и смъртта

  Poesía
672 0 3

Страхувам се да се доверя.
Девствена съм по отношение на любовта.
Но всичко около мен е пошло.
Навсякъде секс и лъжи.
Никой истината не казва.
Играят се безконечни игри.
Как да имаш на някой доверие?
Как да обичаш в този свят?
Би ли се свързал с някого завинаги?
Или ще предпочетеш да живееш в самота?
Как мога да вярвам?
С кого бих създала деца?
С кого бих живяла под една стряха?
На кого бих била вярна и в живота и в смъртта?
Толкова трудни въпроси,
а отговор няма-ни за един от тях...
Самотна съм.А толкова ме е страх да приема любовта.
И как бих била сигурна дали е истинска?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приеми факта, че животът е такъв. Не се страхувай! Истинската любов е като хубавата книга.За да я откриеш, ще трябва да прочетеш най-различни книги...
  • по-скоро есе.
  • Браво, Ванина! Много добре изразяваш ужаса на една епоха /за съжаление нашата/, в която нещо страшно важно между хората се е скъсало, разпаднало, рухнало, и те не могат да намерят нито път един към друг, нито към себе си...Харесва ми стиха ти! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...