6 sept 2006, 23:55

В живота и смъртта 

  Poesía
532 0 3

Страхувам се да се доверя.
Девствена съм по отношение на любовта.
Но всичко около мен е пошло.
Навсякъде секс и лъжи.
Никой истината не казва.
Играят се безконечни игри.
Как да имаш на някой доверие?
Как да обичаш в този свят?
Би ли се свързал с някого завинаги?
Или ще предпочетеш да живееш в самота?
Как мога да вярвам?
С кого бих създала деца?
С кого бих живяла под една стряха?
На кого бих била вярна и в живота и в смъртта?
Толкова трудни въпроси,
а отговор няма-ни за един от тях...
Самотна съм.А толкова ме е страх да приема любовта.
И как бих била сигурна дали е истинска?!?

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приеми факта, че животът е такъв. Не се страхувай! Истинската любов е като хубавата книга.За да я откриеш, ще трябва да прочетеш най-различни книги...
  • по-скоро есе.
  • Браво, Ванина! Много добре изразяваш ужаса на една епоха /за съжаление нашата/, в която нещо страшно важно между хората се е скъсало, разпаднало, рухнало, и те не могат да намерят нито път един към друг, нито към себе си...Харесва ми стиха ти! Поздрави!
Propuestas
: ??:??