Sep 6, 2006, 11:55 PM

В живота и смъртта

  Poetry
669 0 3

Страхувам се да се доверя.
Девствена съм по отношение на любовта.
Но всичко около мен е пошло.
Навсякъде секс и лъжи.
Никой истината не казва.
Играят се безконечни игри.
Как да имаш на някой доверие?
Как да обичаш в този свят?
Би ли се свързал с някого завинаги?
Или ще предпочетеш да живееш в самота?
Как мога да вярвам?
С кого бих създала деца?
С кого бих живяла под една стряха?
На кого бих била вярна и в живота и в смъртта?
Толкова трудни въпроси,
а отговор няма-ни за един от тях...
Самотна съм.А толкова ме е страх да приема любовта.
И как бих била сигурна дали е истинска?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приеми факта, че животът е такъв. Не се страхувай! Истинската любов е като хубавата книга.За да я откриеш, ще трябва да прочетеш най-различни книги...
  • по-скоро есе.
  • Браво, Ванина! Много добре изразяваш ужаса на една епоха /за съжаление нашата/, в която нещо страшно важно между хората се е скъсало, разпаднало, рухнало, и те не могат да намерят нито път един към друг, нито към себе си...Харесва ми стиха ти! Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...