В Канада
О ти, Канада, ширна и студена,
мечта и блян за бедните люди.
Земя безмерна, дива, вледенена.
Да дойдем тук кое ни съблазни?
Суровата ти щедрост. Тя ли беше?
Коя от твойте светски леснини?
Или пък дълг семеен ни зовеше,
от род далеч, да съградим наште "светли" бъднини.
Всуе тук чакам Пролетта игрива -
прокудена е сякаш тя от тез земи.
А Зимата ехидно се подсмива
и сипе мраз в сковани ни гърди.
Душата плаче, а лицето се усмихва.
Сърце ме тегли друг'де , не стои.
И бурята във мен не спира, не утихва.
Боже, що ли правя тука, ми кажи!
О ти, Канада, строга, безметежна,
затвор си наш, макар и без стени,
държава силна, крепка и надеждна,
но нивга нам сърцата не плени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pavlik Petrov Все права защищены
