17 авг. 2014 г., 19:02

В капан за сънища 

  Поэзия » Любовная
566 0 4

 В капан за сънища

 

Живота си оставил без посока.

Но пак вървиш, вървиш, вървиш.

И хвърляш камъни в  дълбокото

на сънищата. За да не заспиш.

 

Държиш се буден, търсиш истини.

Измисляш си несъществуващ свят.

И колко грешки трябва да направиш,

за  да научиш, че разделите болят.

 

Тъгата впримчил във прегръдка.

Отчаян си.  Притихнал... Самота.

Разплиташ бавно спомени, а  после

годините навиваш на кълба.

 

Какво остава, помниш ли? Едва ли!

След мен? След теб? След Любовта?

Позната истината е. Оцеляват силните,

които пазят я дори  и след смъртта.

© Мариана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??