В капан за сънища
В капан за сънища
Живота си оставил без посока.
Но пак вървиш, вървиш, вървиш.
И хвърляш камъни в дълбокото
на сънищата. За да не заспиш.
Държиш се буден, търсиш истини.
Измисляш си несъществуващ свят.
И колко грешки трябва да направиш,
за да научиш, че разделите болят.
Тъгата впримчил във прегръдка.
Отчаян си. Притихнал... Самота.
Разплиташ бавно спомени, а после
годините навиваш на кълба.
Какво остава, помниш ли? Едва ли!
След мен? След теб? След Любовта?
Позната истината е. Оцеляват силните,
които пазят я дори и след смъртта.
© Мариана All rights reserved.
