17 мая 2025 г., 12:38

В катафалка

497 0 1

Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна?
Защо ли да ми дреме- дреме му на някой?!
Ще живея някоя година, месец, ден, оуу, прости ми
за да гледам наблюдател, от прозореца си матов!
Светът да се отдалечава, а гледката да ме отчайва,
да чувам комплименти - запазен си, ще живееш вечно...
Аз съм тук сега, ще приемам света така,
нищо че е грешно - честен избор е това!
Радостта е моето смирение и моето спасение,
сутрин, когато ставам, благодарен да си казвам!
Един живот ми стига, какво е някакъв си месец, ден, година?
Нека днес да бъда жив и да мисля позитивно!
Утре ще е късно, купонът ще е свършил,
главата ми, горката, ще се клати в катафалка!

Пан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Тихомиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...