17 мая 2025 г., 12:38

В катафалка

475 0 1

Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна?
Защо ли да ми дреме- дреме му на някой?!
Ще живея някоя година, месец, ден, оуу, прости ми
за да гледам наблюдател, от прозореца си матов!
Светът да се отдалечава, а гледката да ме отчайва,
да чувам комплименти - запазен си, ще живееш вечно...
Аз съм тук сега, ще приемам света така,
нищо че е грешно - честен избор е това!
Радостта е моето смирение и моето спасение,
сутрин, когато ставам, благодарен да си казвам!
Един живот ми стига, какво е някакъв си месец, ден, година?
Нека днес да бъда жив и да мисля позитивно!
Утре ще е късно, купонът ще е свършил,
главата ми, горката, ще се клати в катафалка!

Пан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Тихомиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...