Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна?
Защо ли да ми дреме- дреме му на някой?!
Ще живея някоя година, месец, ден, оуу, прости ми
за да гледам наблюдател, от прозореца си матов!
Светът да се отдалечава, а гледката да ме отчайва,
да чувам комплименти - запазен си, ще живееш вечно...
Аз съм тук сега, ще приемам света така,
нищо че е грешно - честен избор е това! ...