В киносалона...
* * *
Тъмно е! Филмът върви!
Екранът проблясва в киносалона,
някой умира - друг пък кърви,
а аз... на последния ред на балкона...
Премрежвам очи и виждам картини,
но не на екрана, а в мойта глава,
мисля за девойчето, облечено в синьо,
мъртво на ъгъла, със спринцовка в ръка...
Мисля за онези тълпи ученици,
които вилнеят в късните нощи,
вместо да пият по бира със пица,
пияни са още от снощи!...
Мисля за... оня там при школОто,
дето продава "малките дози",
неволно стискам на стола дървото
и се хващам - това ме тормози!...
Минава патрулка, а нашият... тихо,
хвърля им ролка банкноти,
колата потегля и пак е... усмихнат,
бизнес спокоен - като по ноти...
А аз съм седнал в киносалона,
подтискам свирепото чувство
и тук, от последния ред на балкона,
търся смисъл... в изкуството...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
