* * *
Тъмно е! Филмът върви!
Екранът проблясва в киносалона,
някой умира - друг пък кърви,
а аз... на последния ред на балкона...
Премрежвам очи и виждам картини,
но не на екрана, а в мойта глава,
мисля за девойчето, облечено в синьо,
мъртво на ъгъла, със спринцовка в ръка...
Мисля за онези тълпи ученици,
които вилнеят в късните нощи,
вместо да пият по бира със пица, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация