В коридата на залеза
Пленен от хоризонта, се усмихваш
на миналото - някогашно настояще.
Пулсират още вените с напев излишен.
Сърцето носталгично го изпраща...
Нима не е красиво тихо да умираш,
да съзерцаваш бившата си радост,
зад куклите на детството да скриваш
вълшебството на всичко най-изящно...?
Сега си призракът от бъдеще навлязло
на равнината в кривогледата усмивка.
Неравно дишаш и с изтекла давност
в морето на въздишките поникваш...
И нереалното сребристо те извежда -
вълна самотна в прилива на дните.
В коридата на залеза кълни надежда,
прободена от пиките безбройни на лъчите.
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за ценните коментари, колеги по перо и приятели!
Благодаря също за високите оценки, както и за Любими.
Трогнат съм от вниманието ви!
И нека да сме заедно до края,
какъвто и да бъде той...
Макар и времето да ни дълбае
и дави в своя сив порой... -
Залезът, умиране тихо, надежда за ново раждане, кръговрат...
Хареса ми! -
Поздравления, Младен!
-
"В коридата на залеза кълни надежда,
прободена от пиките безбройни на лъчите."
Много ми хареса, Младене! Съвършена картина на най-красивите залези. Надежда... -
Какво великолепие само, събрало минало, настояще и бъдеще в един невероятен стих, Младен! Удоволствието се засилва с всеки повторен прочит! Бъди здрав и все така откровен със стиховете си! Поздравявам те!
-
"на равнината в кривогледата усмивка."
са разцъфтели носталгични цветове.
Кръстосват шпаги бъдеще и минало,
а мъдростта извезва стихове...
-
Призракът от миналото отново събужда трепети! Красиви сравнения! Прекрасен стих!
-
Финалът!!! Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря за удоволствието!