19 июл. 2007 г., 13:23

В короната на дните ми  

  Поэзия
603 0 21

Върху дървото на живота ми, там горе,
следа една остана, неотронена -
листенцe нежно, оцветено с обич,
без капки гняв. И там е мисълта,


с която да посрещам нови изгреви
и шепот от шума на клони брезови,
където сгушено се топлят мойте спомени,
неусетно претопили дните тягостни.
 

Пак там, в короната зелена, в листата,
стоят притихнали неизживените ми мигове,
в очакване на песента на птиците...
За красотата са отворени очите ми.
 

Затлачени до днес ако били са дните,
то утрешните ще са по-добри,
щом слънцето засвети във зениците
и с нежност ме обгърне във зори.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??