В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста...
О, скъпи, влюбен в мен не си,
а луната пак е цяла...
И няма кой да ме спаси,
с мрака вече съм се сляла...
Тъй пресъхват ми словата
и не написвам нито ред...
Муза ласкава - в позлата
пак гали ме, но без ответ...
Как очите ми зареят,
но тази нощ е с тъжен знак...
И звездите вече тлеят,
уви - не ще те видя пак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
