31.08.2019 г., 21:30 ч.

В косите ми ветрец трепти 

  Поезия » Любовна
387 4 11

В косите ми ветрец трепти

 

 

В косите ми ветрец трепти,

идва пак нощта лъчиста...

Сърцето ми е в плам почти,

а душата - пуста, пуста...

 

 

О, скъпи, влюбен в мен не си,

а луната пак е цяла...

И няма кой да ме спаси,

с мрака вече съм се сляла...

 

 

Тъй пресъхват ми словата

и не написвам нито ред...

Муза ласкава - в позлата

пак гали ме, но без ответ...

 

 

Как очите ми зареят,

но тази нощ е с тъжен знак...

И звездите вече тлеят,

уви - не ще те видя пак...

 

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ники...
    Благодаря ти от все сърце...
  • Цяла е, цяла, Гавраил, дори е пълнолуние...
    Благодаря ти!
  • Светла,добре че луната е останала все пак цяла.Какво щеше да бъде разочарованието на толкова влюбени ако беше дефектирала.Усмивка!
    Поздрав!
  • Светулче...
    Как се радвам, че си тук и то дори си ми написала стихче...
  • Смрачава се, повява хлад
    над стихналия вече град.
    Над сянката ти самота
    разперила е пак крила.
    Рискувай и открий се ти,
    тревогата ти се топи...🙄
  • Благодаря ти, Марианка...
    Без теб беше пусто под стиха ми...
    Благодаря ти, Никалас!
    Топлите ти думи винаги ме трогват...
  • Нямам думи уникално е! Божествено!
  • Чудесно стихче, Ангел...
    Благодаря ти!
  • Луната пак е разридана...
    Но въпреки от туй - блести!
    Дано със болка надживяна
    похвалиш ми се скоро Ти!
  • Благодаря ти, Жени!
    Много мило...
    Благодаря ти, Марко!
    Така се радвам да те видя тук...
  • Тъжно и красиво !
Предложения
: ??:??