В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста...
О, скъпи, влюбен в мен не си,
а луната пак е цяла...
И няма кой да ме спаси,
с мрака вече съм се сляла...
Тъй пресъхват ми словата
и не написвам нито ред...
Муза ласкава - в позлата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация