В космическия танц на светлината
Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око,
жадуващо за цвят в тунела мрачен.
А неспокойният ни ум – калейдоскоп,
в бъдеще химерно се вторачва,
в ритмичните проблясъци. А в тях
редуват се житейските обрати…
Откриваме, че в непрогледен мрак
като в утроба се зачева светлината.
Във фрагментираното, в бързащото време,
все се повтарят цветове и звуци.
Градим илюзии, надежди и стремежи
или пък рухват обещанията счупени.
Но нека да не спираме и да въртим
житейския калейдоскоп на чудесата,
открили, че парченца сме и ние
в космическия танц на светлината!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
