1 mar 2024, 22:39

В космическия танц на светлината

  Poesía
587 9 21

Ранени чувства в нас сме приютили –

дузина натрошени стъкълца.

Превръща хаоса от тях в картини

един-единствен лъч от светлина.

 

Светът се преподрежда във око,

жадуващо за цвят в тунела мрачен.

А неспокойният ни ум – калейдоскоп,

в бъдеще химерно се вторачва,

 

в ритмичните проблясъци. А в тях

редуват се житейските обрати…                                

Откриваме, че в непрогледен мрак

като в утроба се зачева светлината.

 

Във фрагментираното, в бързащото време,

все се повтарят цветове и звуци.  

Градим илюзии, надежди и стремежи

или пък рухват обещанията счупени.

 

Но нека да не спираме и да въртим

житейския калейдоскоп на чудесата,

открили, че парченца сме и ние

в космическия танц на светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...