1 mar 2024, 22:39

В космическия танц на светлината

  Poesía
584 9 21

Ранени чувства в нас сме приютили –

дузина натрошени стъкълца.

Превръща хаоса от тях в картини

един-единствен лъч от светлина.

 

Светът се преподрежда във око,

жадуващо за цвят в тунела мрачен.

А неспокойният ни ум – калейдоскоп,

в бъдеще химерно се вторачва,

 

в ритмичните проблясъци. А в тях

редуват се житейските обрати…                                

Откриваме, че в непрогледен мрак

като в утроба се зачева светлината.

 

Във фрагментираното, в бързащото време,

все се повтарят цветове и звуци.  

Градим илюзии, надежди и стремежи

или пък рухват обещанията счупени.

 

Но нека да не спираме и да въртим

житейския калейдоскоп на чудесата,

открили, че парченца сме и ние

в космическия танц на светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...