27 июн. 2025 г., 22:30

В крайна сметка

257 0 2

В крайна сметка

след себе си оставяме

могила и спомени,

изтляващи по-бързо от слягането на пръстта.

В крайна сметка

загубваме или забравяме,

загърбваме или догонваме,

задраскваме или дописване

днебника на любовта.

Но!

В крайна сметка,

загубени или възкръснали,

наметнати или разголени,

отритнати или приемани,

ни гледат дните на неродените ни деца.

И!

В крайна сметка

отричащи или приемащи,

разголени или наметнати,

загърбващи или приемащи,

сме тялото на Бог

с милиарди лица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...