27 июн. 2025 г., 22:30

В крайна сметка

241 0 2

В крайна сметка

след себе си оставяме

могила и спомени,

изтляващи по-бързо от слягането на пръстта.

В крайна сметка

загубваме или забравяме,

загърбваме или догонваме,

задраскваме или дописване

днебника на любовта.

Но!

В крайна сметка,

загубени или възкръснали,

наметнати или разголени,

отритнати или приемани,

ни гледат дните на неродените ни деца.

И!

В крайна сметка

отричащи или приемащи,

разголени или наметнати,

загърбващи или приемащи,

сме тялото на Бог

с милиарди лица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...