Jun 27, 2025, 10:30 PM

В крайна сметка

  Poetry » Other
253 0 2

В крайна сметка

след себе си оставяме

могила и спомени,

изтляващи по-бързо от слягането на пръстта.

В крайна сметка

загубваме или забравяме,

загърбваме или догонваме,

задраскваме или дописване

днебника на любовта.

Но!

В крайна сметка,

загубени или възкръснали,

наметнати или разголени,

отритнати или приемани,

ни гледат дните на неродените ни деца.

И!

В крайна сметка

отричащи или приемащи,

разголени или наметнати,

загърбващи или приемащи,

сме тялото на Бог

с милиарди лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...