Jun 27, 2025, 10:30 PM

В крайна сметка

  Poetry » Other
234 0 2

В крайна сметка

след себе си оставяме

могила и спомени,

изтляващи по-бързо от слягането на пръстта.

В крайна сметка

загубваме или забравяме,

загърбваме или догонваме,

задраскваме или дописване

днебника на любовта.

Но!

В крайна сметка,

загубени или възкръснали,

наметнати или разголени,

отритнати или приемани,

ни гледат дните на неродените ни деца.

И!

В крайна сметка

отричащи или приемащи,

разголени или наметнати,

загърбващи или приемащи,

сме тялото на Бог

с милиарди лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...