В края на деня
Просто боли,
не че вярата ми умира,
не че мечтите ми са разрушени,
не че не те обичам вече,
просто боли...
Съмнението се прокрадва,
не че чувствата не са така силни,
не че светът е загубил своята приказност,
не че душата ми не пее вече оная песен,
просто съмнението се прокрадва...
Просто умората ме надвива,
не че ще спра глупавите битки със съдбата,
не че ще легна тук и ще се предам,
не че вече не съм същият човек,
просто умората ме надвива...
не че вярата ми умира,
не че мечтите ми са разрушени,
не че не те обичам вече,
просто боли...
Съмнението се прокрадва,
не че чувствата не са така силни,
не че светът е загубил своята приказност,
не че душата ми не пее вече оная песен,
просто съмнението се прокрадва...
Просто умората ме надвива,
не че ще спра глупавите битки със съдбата,
не че ще легна тук и ще се предам,
не че вече не съм същият човек,
просто умората ме надвива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Петрова Все права защищены
