littlestranger (Снежана Петрова) littlestranger (Снежана Петрова)
75
Aug 3, 2008, 8:03 AM

В края на деня

  Poetry » Other
1.2K 0 2
Просто боли,
не че вярата ми умира,
не че мечтите ми са разрушени,
не че не те обичам вече,
просто боли...

Съмнението се прокрадва,
не че чувствата не са така силни,
не че светът е загубил своята приказност,
не че душата ми не пее вече оная песен,
просто съмнението се прокрадва...

Просто умората ме надвива,
не че ще спра глупавите битки със съдбата,
не че ще легна тук и ще се предам,
не че вече не съм същият човек,
просто умората ме надвива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0