Aug 3, 2008, 8:03 AM

В края на деня

  Poetry » Other
1.2K 0 2
Просто боли,
не че вярата ми умира,
не че мечтите ми са разрушени,
не че не те обичам вече,
просто боли...

Съмнението се прокрадва,
не че чувствата не са така силни,
не че светът е загубил своята приказност,
не че душата ми не пее вече оная песен,
просто съмнението се прокрадва...

Просто умората ме надвива,
не че ще спра глупавите битки със съдбата,
не че ще легна тук и ще се предам,
не че вече не съм същият човек,
просто умората ме надвива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...